Неделя след Рождество Христово

Неделя след Рождество Христово


В руските и гръцки минеи в подзаглавие пише, че в тази неделя специално честваме паметта на праведния Йосиф Обручник, на свети цар и пророк Давид и на св. Яков, брат Божи по плът. Ами същите трима имат неподвижен празник на 26 декември. За мен става нелогично в два три дни разлика да служим едно и също. Разрових се в интернет за проповеди за неделята след Рождество. Една с една нямаше нищо общо с темата (подзаглавието) на неделята. Всички сме сладкодумци, разтягаме локуми и пълним печатните книги, а вече и интернет пространството, и понеже служим на „ангелски“ език, затова не разбираме какво четем и пеем по време на богослуженията. Наложи се да отворя самия миней със службите за 26 декември и за неделята след Рождество Христово, за да потърся отговор на поставения вече въпрос от мен. И ето какво виждам:

На 26 декември основният празник с всички песнопения е на Пресвета Богородица и на Рождеството, естествено. Нищо не се споменава за тримата светци в стихирите и тропарите.


Службата за неделята след Рождество Христово е писана на 26 декември след първите две служби. Е, тогава вече има стихири и тропари посветени на тримата.

Възникна отново въпроса ми: защо точно тези тримата, точно в тази неделя след рождението на Христос. Не знам дали съм прав, но мисля, че един от отговорите е в канона на светците, творение на св. Козма Маюмски (+776). Канон? Че кой чете канони в днешно време? „Те са за манастирите“ - както биха ми отвърнали някои; или „попе, измръзнали сме от студ, няма време за канони“.


Пророк Давид е този, който вдъхновен от Духа, предрича за идването в плът на Сина.

Тропар от песен трета от канона:

Като жених из брачния си чертог (Пс. 18:6), от утробата на майка си ще дойде Господ, каза Давид, когото сега заедно с Яков възпяваме.

Тропар от песен четвърта:

Христос, Който царува над всички царе, роден по плът от семето на Давид, прие избрания Яков за Свой брат, както Сам Той благоволи.

Йосиф, обручника на Девата, е от семето (рода) на Давид според евангелист Матей, съответно и сина му Яков, който става първия епископ на Йерусалим, заради своята праведност и чистота на живот.

Тропар от песен шеста:

Ти седна на престола на Твоя пророк Давид, Господи, както се закле, като произлезе от плода на утробата му, Христе, а на Яков предаде престола на Църквата.

Ето връзката между тримата, написана в едно изречение от свети Козма.


Да видим първо какво се е заклел Господ: Псалом 131:11: „Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.“ Трябвало е да бъдат убедени тогавашните евреи, че Иисус Христос е пряк потомък на цар Давид (Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев. Йер. 33:17 и Втора книга Паралипоменон 6:16-17) и така те да се уверят, че Той е обещаният им от Бога, чрез пророците, Месия.


Имаме помазания от Бога цар Давид, който седи на престола и управлява Божия народ - Израил. Негово семе е праведният Йосиф, който помага за отглеждането на бебето Иисус, Сина Божи, Който по право седи на престола, защото е истински Цар. А според преданието сам Иисус помазва за първи епископ на Йерусалим праведният Яков, сина на Йосиф, съответно брат Господен по плът. 

Каквото и да напиша повече, ще е излишно. В православната църква няма нищо безсмислено. Лошото е, когато празнуваме празници, без да ги осъзнаваме.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Father Dimitar Vukadinov

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

History of St Andrew’s church in Torquay