Неделя след Рождество Христово
Неделя след Рождество Христово
В руските и гръцки минеи в подзаглавие пише, че в тази неделя специално честваме паметта на праведния Йосиф Обручник, на свети цар и пророк Давид и на св. Яков, брат Божи по плът. Ами същите трима имат неподвижен празник на 26 декември. За мен става нелогично в два три дни разлика да служим едно и също. Разрових се в интернет за проповеди за неделята след Рождество. Една с една нямаше нищо общо с темата (подзаглавието) на неделята. Всички сме сладкодумци, разтягаме локуми и пълним печатните книги, а вече и интернет пространството, и понеже служим на „ангелски“ език, затова не разбираме какво четем и пеем по време на богослуженията. Наложи се да отворя самия миней със службите за 26 декември и за неделята след Рождество Христово, за да потърся отговор на поставения вече въпрос от мен. И ето какво виждам:
На 26 декември основният празник с всички песнопения е на Пресвета Богородица и на Рождеството, естествено. Нищо не се споменава за тримата светци в стихирите и тропарите.
Службата за неделята след Рождество Христово е писана на 26 декември след първите две служби. Е, тогава вече има стихири и тропари посветени на тримата.
Възникна отново въпроса ми: защо точно тези тримата, точно в тази неделя след рождението на Христос. Не знам дали съм прав, но мисля, че един от отговорите е в канона на светците, творение на св. Козма Маюмски (+776). Канон? Че кой чете канони в днешно време? „Те са за манастирите“ - както биха ми отвърнали някои; или „попе, измръзнали сме от студ, няма време за канони“.
Пророк Давид е този, който вдъхновен от Духа, предрича за идването в плът на Сина.
Тропар от песен трета от канона:
Като жених из брачния си чертог (Пс. 18:6), от утробата на майка си ще дойде Господ, каза Давид, когото сега заедно с Яков възпяваме.
Тропар от песен четвърта:
Христос, Който царува над всички царе, роден по плът от семето на Давид, прие избрания Яков за Свой брат, както Сам Той благоволи.
Йосиф, обручника на Девата, е от семето (рода) на Давид според евангелист Матей, съответно и сина му Яков, който става първия епископ на Йерусалим, заради своята праведност и чистота на живот.
Тропар от песен шеста:
Ти седна на престола на Твоя пророк Давид, Господи, както се закле, като произлезе от плода на утробата му, Христе, а на Яков предаде престола на Църквата.
Ето връзката между тримата, написана в едно изречение от свети Козма.
Да видим първо какво се е заклел Господ: Псалом 131:11: „Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.“ Трябвало е да бъдат убедени тогавашните евреи, че Иисус Христос е пряк потомък на цар Давид (Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев. Йер. 33:17 и Втора книга Паралипоменон 6:16-17) и така те да се уверят, че Той е обещаният им от Бога, чрез пророците, Месия.
Имаме помазания от Бога цар Давид, който седи на престола и управлява Божия народ - Израил. Негово семе е праведният Йосиф, който помага за отглеждането на бебето Иисус, Сина Божи, Който по право седи на престола, защото е истински Цар. А според преданието сам Иисус помазва за първи епископ на Йерусалим праведният Яков, сина на Йосиф, съответно брат Господен по плът.
Каквото и да напиша повече, ще е излишно. В православната църква няма нищо безсмислено. Лошото е, когато празнуваме празници, без да ги осъзнаваме.
Коментари
Публикуване на коментар