ЖИТИЯ и ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

  Редът за четене на каноните е следният: Чете се първа песен от всички канони, които се полага да се четат през деня, след това се чете трета песен и веднага се изпява ирмоса на трета песен от последния канон. След малката ектения се чете от минея писаното между трета и четвърта песен (накрая се чете Богородичен, а в сряда и петък се чете Кръстобогородичен), след което продължава четенето както отначало - от всички канони четвърта песен, от всички канони пета песен, от всички канони шеста песен. След това веднага се изпява ирмоса на шеста песен от последния канон. След малката ектения четем писаното между шеста и седма песен и казваме: „В този месец, в (…) ден празнуваме паметта на ( името на светията или светиите, чествувани в този ден - така както е писано в минея, в заглавието на деня ) по неговите (или техните) молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси, Амин“. След това продължаваме да четем - по същия ред - седма песен от всички канони, осма песен от всички канони и дев

  СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА Типик, стр. 423. Редът на службите през св. Четиридесетница е следният: Утринно богослужение а. В понеделник, вторник и четвъртък сутрин се извършва: полунощница, утреня, часовете - 1, 3, 6 и 9, Изобразителните и вечернята за следващия ден. б. сряда и петък - горепосочените служби се съединяват с Преждеосвещена св. литургия. в. В събота през всичките великопостни седмици утринното богослужение се състои от: полунощница, утреня и св. Златоустова литургия. г. В неделя - полунощница, утреня и св. Василиева литургия (с изключение на Връбница, когато се отслужва св. Златоустова литургия). Вечерно богослужение а. Срещу неделя и срещу понеделник се извършва вечерня. б. Срещу вторник, сряда, четвъртък и петък велико повечерие . в. Срещу събота (и срещу четвъртък от V седмица) - малко повечерие . 3абележка . Преждеосвещена св. литургия се извършва (освен в сряда и петък) още и в понеделник, вторник и четвъртък през св. Четиридесетница, когато в тези дни

От всички православни народи само българите празнуват именни дни. Руснаците празнуват „день ангела“, сърбите – „кръстна слава“, а гърците, когато кръщават някого, например Йоан, винаги отбелязват на кой точно светец с името Йоан е кръстен човекът, например Кръстителя или Златоуста, или Колибар, или Богослова и т.н., което означава, че не всички Йоановци празнуват в един и същи ден. Даже, доколкото на живо съм говорил с тях, те дори го нямат за голям празник именият ден. Ние сме опростили – всички с едно и също име да празнуват в един и същи ден. Грешка! Та, кръстените с име Валентин/Валентина имат своя проблем с имения си ден. На кой точно ден да празнуват, на 10 или 14 февруари? Няма да получите отговор от мене. Ще започна по-отдалеч исторически. В 1054 г. Константинополската и Римската църкви взаимно си налагат анатеми и прекъсват отношения. Оттогава ние, православните, сме приели термините за църквите като „Римокатолическа“ (думата „католическа“ е гръцка и означава „вселенска“)

Свети Трифон загива млад заради вярата си по време на гонението на християните при император Декий около 250 г. Роден е в областта Фригѝя. Не знам защо някои сайтове наричат св. Трифон сириец. Гледам картата на древна Фригия. Това е района на днешния град Ескишехир, Турция. Много далеч от древна Сирия в най-големия ѝ разцвет когато е била. Като се има предвид, че в древността е имало много ограничено придвижване на хората. Той е пасъл гъски, което означава, че не е бил от богат произход да си позволи да промени селото, в което е роден. Фригийците са били древен  народ, който постепенно се е хеленизирал и претопил в ромейската държава. В класическата древност Фригия (старогръцки: Φρυγία) е царство в западната централна част на Анатолия, в това, което сега е азиатска Турция, с център на река Сангариос (Сакаря). След завладяването му той става регион на големите империи на времето. Историите за героичната епоха на гръцката митология разказват за няколко легендарни фригийски царе: Гордий