История на мощите на свети крал и мъченик Едуард (+978)

Историята на мощите на Свети Едуард започва в момента на неговото мъченичество. Веднага след убийството, тялото на убития крал се изплъзнало от седлото на коня му и било влачено с единия крак в стремето, докато паднало в поток в подножието на хълма, върху който се издига замъкът Корф (Оттогава хората смятат, че потокът има лечебни свойства - особено за слепи). След това кралицата, която заповядала убийството, наредила тялото бързо да бъде скрито в една колиба наблизо. В колибата обаче живеела сляпа по рождение жена, която кралицата подкрепяла от милосърдие. През нощта се появила чудна светлина и изпълнила цялата колиба и поразена от благоговение, жената извика: „Господи, помилуй!“ и внезапно прогледнала. При това тя открила мъртвото тяло на краля. Църквата „Свети Едуард“ в замъка Корф сега стои на мястото на това чудо. На разсъмване кралицата научила за чудото и се разтревожила и отново наредила тялото да бъде изхвърлено, този път чрез погребването му в блатисто място близо до Уеърам (Wareham). Но година след убийството над мястото, където било скрито тялото, се издигнала огнена колона, която осветила целия район. Това видели някои от жителите на Wareham, които вдигнали тялото. Веднага на това място бликнал бистър извор с лековита вода. Придружено от огромна тълпа опечалени, тялото е отнесено в църквата на Пресвета Богородица в Wareham и погребано в източния край на църквата. Това се случило на 13 февруари 980 г.

Поради поредица от последвали чудеса, мощите са пренесени в манастира в Шафтсбъри (Shaftesbury abbey). Когато мощите били извадени от гроба, те се оказали цели и нетленни. Пренасянето на мощите е извършено в голяма процесия след година на 13 февруари 981 г. и пристигат в Шафтсбъри седем дни по-късно. Там мощите са получени от монахините на манастира Шафтсбъри и са погребани с пълни кралски почести от северната страна на олтара. По пътя от Уеърам до Шафтсбъри се случило още едно чудо; двама сакати мъже били доведени близо до носилката и тези, които го носели, спуснали тялото ниско и осакатените веднага възвърнали здравето си напълно. (Това шествие и тези събития били пресъздадени 1000 години по-късно през 1981 г.). През 1001 г. се казва, че гробът, в който лежал светецът, редовно се навдигал от земята. Крал Етелред се изпълнил с радост от това и накарал епископите да вдигнат мощите на брат му от земята и да ги поставят на по-подходящо място. При отварянето на гробницата от нея се разнесло чудно благоухание – такова, че всички присъстващи „помислиха, че стоят в рая“. След това епископите извадили светите мощи от гроба и ги поставили в ковчег (ра̀ка) в свято за светиите място заедно с други свети мощи. Това въздвижение на мощите на Свети Едуард се състояло на 20 юни 1001 г.

Свети Едуард е официално прославен от Общоанглийския събор от 1008 г., председателстван от св. Алфедж, архиепископ на Кентърбъри (който по-късно също е убит мъченически от викингите през 1012 г.). Крал Етелред заповядал трите празника на светеца (18 март, 13 февруари и 20 юни) да се празнуват в цяла Англия. Манастирът Шафтсбъри е препосветен на Божията майка и Свети Едуард. Шафтсбъри очевидно е преименуван на „Едуардстоу“, като се връща към първоначалното си име едва след Реформацията. При гроба на св. Едуард са записани много чудеса, включително изцелението на прокажени и слепи.

През шестнадесети век, при крал Хенри VIII, манастирите са разпуснати и много свети места са разрушени, но мощите на свети Едуард са скрити, за да се избегне оскверняване. През 1931 г. те са открити от г-н Уилсън-Кларидж по време на археологически разкопки; самоличността им е потвърдена от д-р Т.Е.А. Стоуел, остеолог. През 1970 г. тестовете, извършени върху мощите, показват, че младият мъж е бил прободен с нож в гърба, докато е яздел коня си и след това е бил влачен по земята от ужасеното животно с крак, хванат в стремето. Около 1982 г. г-н Уилсън-Кларидж дарява мощите на Руската Задгранична Църква, която ги поставя в църквата в гробището Брукууд, в Уокинг, Съри. Там е организирано и братството на монасите Св. Едуард. Сега църквата се нарича православна църква „Свети Мъченик Едуард“. Православните християни признават Едуард и други западни светии, чиято канонизация е обявена преди официалното разделение между православни и католици през 11 век.