За титлите

 За титлите

• 381 г. сл. Хр.: Първият Константинополски събор постановява, че епископът на Константинопол има „прерогатив на честта“ след епископа на Рим.
• 451 г. сл. Хр.: Халкидонският събор (Канон XXVIII) потвърждава властта на Патриаршията, приравнявайки привилегиите ѝ с тези на Рим („Новият Рим“ срещу „Старият Рим“).
• VI век (ок. 518–580 г.): Титлата „Вселенски патриарх“ (всеобщ патриарх) влиза в официална употреба, по-специално при патриарсите Йоан II и Йоан IV, въпреки противопоставянето на Рим.
• 587/588 г. сл. Хр.: Синод в Константинопол официално потвърждава титлата „Вселенски патриарх“.

Докато терминът „патриарх“ се прилага свободно от учените към по-ранните епископи, официалното църковно признание се случва след 381/451 г. и обозначението „Вселенски“ става стандартно през VI век.

Произход на титлата „Крал“ 

• Произлиза от името на Карл Велики (Charlemagne), който обединява голяма част от Западна Европа.
• В славянските езици името „Карл“ се трансформира в „крал“, превръщайки се в титла за западен владетел.

Произход и разлика с „Цар“ 

• Цар: Произлиза от латинската титла Цезар (Caesar). Това е титла, използвана от българските, сръбските и руските владетели (IX–XX век). В исторически контекст тя често се счита за равна на „император“ или владетел, независим от Византия.

Разлика: Докато „крал“ (king) обикновено се свързва със западните монархии, „цар“ (tsar) носи нюанс на по-висша, имперска власт в източноправославната традиция. 

Накратко, „крал“ е по-скоро западноевропейска концепция, а „цар“ – източноевропейска, произлизаща от римската императорска традиция.