За титлите
За титлите 381 г. сл. Хр.: Първият Константинополски събор постановява, че епископът на Константинопол има „прерогатив на честта“ след епископа на Рим. 451 г. сл. Хр.: Халкидонският събор (Канон XXVIII) потвърждава властта на Патриаршията, приравнявайки привилегиите ѝ с тези на Рим („Новият Рим“ срещу „Старият Рим“). VI век (ок. 518–580 г.): Титлата „Вселенски патриарх“ (всеобщ патриарх) влиза в официална употреба, по-специално при патриарсите Йоан II и Йоан IV, въпреки противопоставянето на Рим. 587/588 г. сл. Хр.: Синод в Константинопол официално потвърждава титлата „Вселенски патриарх“. Докато терминът „патриарх“ се прилага свободно от учените към по-ранните епископи, официалното църковно признание се случва след 381/451 г. и обозначението „Вселенски“ става стандартно през VI век. Произход на титлата „Крал“ Произлиза от името на Карл Велики (Charlemagne), който обединява голяма част от Западна Европа. В славянските езици името „Карл“ се трансформира в „к...