Пътят на мощите на св Параскева-Петка от Търново до Видин

 


Бяла Слатина - Алтимир - Михайлово - Вълчедръм - Якимово - Дългоделци - Долно Церовене - Медковец - Брусарци


Отваряйте картата и ги проследете тези населени места. Сега, веднага. Това е древния римски път. Аз служих в Брусарци. От местен историк знам, че ж.п. линията от Брусарци към Медковец е построена върху древния римски път. Не са били глупави римляните, избрали най-полегатия склон на стръмния Аспарухов хълм (по съвременното му име), както и склона при Вълчедръм към Септемврийци. Все пак римската армия с колесници е трябвало да се придвижва бързо. 

Е, българите не са открили „топлата вода“, а са ползвали каквото вече е построено. Да, в момента това са или второстепенни, или селски пътища. Ама аз не за инфраструктура тръгнах да пиша, а за голямата любов на българите към своята закрилница, света преподобна Параскева (Петка). 

Турците започват да опустошават Балканите. През 1393 столицата Търново е завладяна и народът решава да пренесе мощите в свободния Бдин (Видин), за да не бъдат поругани. И тук житието на светицата не казва как са били пренесени мощите. Пускам въображението си и си представям как хоругвоносци вървят най-отпред, след тях дякони кадят, след тях владици и свещеници, след тях ра̀ката с мощите се носи на заряда от плачещи мъже, а след раката дълга процесия от вярващи, всички оплакващи бедата, която е сполетяла българското царство и молеща светицата да помогне срещу завоевателя, който отгоре на това е и друговерец и няма уважение към светините. Представям си как вестта за приближаващата процесия се носи от село в село и народът се струпва да посрещне мощите на св. Петка. Във всяко село те престояват в местния храм, извършва се вечерня, на другия ден утринна и св. Литургия, и след това следващата група селяни подема мощите и продължава пътя на запад. 

Това, което обединява населените места, които изброих отначало е, че във всички тях местната църква е посветена на преподобна Петка. Почитта на хората към нея е била неописуема. Аз предполагам, че това е била причината да посветят своите си църкви на светицата, защото нейните мощи са били там. Да, не е било записано (пък и по време на турско гонение на кой му се е писало), кога и защо е кръстен съответния храм на преподобната, но със сигурност се е предавало от поколение на поколение спомена за това паметно събитие в историята на селото.

Бидейки далеч от Родината, се запознах с хора от съседните страни. По отношение на света Петка всички имат претенции. Гърците за това, че Епиват (днес Селимпаша) е във Византия. Сръбската версия е най-смешна. Първият им признат цар Стефан Душан е женен за Елена, сестра на цар Иван Александър. Техният син Стефан Урош демек бил управлявал до Черно море. И след като България била подчинена на Сърбия, значи населението е сръбско. Ха-ха. Значи и светицата е сръбкиня и затова мощите ѝ са пренесени в Белград. А пък румънците пишат, че светицата е родена някъде между Дуросторум (Силистра) и Константинопол. Това си е България, но те имат Дуросторум за техен си град и затова го натъртват. И понеже мощите от 1641 г са в Яш (тогава Молдовско воеводство, сега Румъния), румънците на практика ѝ отдават най-голяма почит от всички народи.

Света Петка, моли Бога за нас грешните!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Свети Валентин или света Валентина

Father Dimitar Vukadinov

History of St Andrew’s church in Torquay