Похвално слово за Пресвета Богородица

Похвално слово за Пресвета Богородица

От свети Епифаний Кипърски (310-403)

Чете се около 40 мин.

Източници:

http://users.uoa.gr/~nektar/orthodoxy/paterikon/epiphanios_theotokos.htm

https://azbyka.ru/otechnik/Epifanij_Kiprskij/slovo-pohvalnoe-presvjatoj-bogoroditse/

Първа част (мое разделение)

Когато аз, нищожният, се осмелих да говоря за бляскавото сияние на Богородица, за страшните и непостижими сили, за тайната на небето и вселената, за чудото, за очистилището, и когато, подтикнат от вътрешния трепет на сърцето си, се опитах да изложа по-дълбоко това чудо, тогава ме обхвана голям и страшен ужас. Защото самият спомен за това страшно съзерцание изпълни душата ми с трепет и сърцето ми с благоговейно смущение, и не леко ме наказа, а силно ме измъчи. Паметта за това велико съзерцание укорява ума ми, понеже той няма сила да изрече непостижимата тайна. 

Кой е способен да изкаже такова тайнство? Кои уста ще се осмелят да говорят и кой език ще произнесе слово? Объркани, те не са в състояние да изрекат и дума. Но сега ще дръзна да кажа нещо за единствената Богородица според силите си – и отново се боя. Нямам език, достоен да изрече такова величие и възвишеност. Защото, подобно на Моисей, съм слабогласен и бавноречив, не красноречив – така да се изразя – когато говоря за преславната, святата, безмъжна Богородица Мария, Майката на Господа, за която човешкият език трудно намира думи. Той се смалява пред нея и отстъпва, понеже няма в себе си достойнство да говори. Тя изуми и небесните сили: всички ангели, архангели, начала, власти, престоли, господства, херувими и серафими, и цялото ангелско войнство се смутиха от голям страх и ужас. Защото видяха на земята в нея Този, Който пребивава на небесата, и се ужасиха. Видяха Девата да става Небе и Престол и се сковаха от страх, като съзерцаваха как Безначалният, седящ на херувимския престол, се вселява в девическа утроба.

О, блажен корен! Отде произлезе този израстък? За него пророк Исаия възглася с огнен език: „Ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Духът на страха Божи.“ (Ис. 11:1-2) От корена на Иесей произлезе цар Давид, а от племето на цар Давид – светата Дева, дъщеря на свети и праведни мъже. Нейни родители бяха Йоаким и Анна, които с живота си угодиха на Бога и родиха такъв плод – светата Дева Мария, едновременно храм Божи и майка. Йоаким, Анна и Мария – тримата явно послужиха на Светата Троица.

Името Йоаким означава „приготовление Господне“, защото от него се приготви храмът Господен – Девата. А името Анна означава „благодат“, защото чрез молитви си Йоаким и Анна получиха благодатта да доведат светата Дева в света. Йоаким се молеше на планината, а Анна – в градината си. И Анна зачена, роди небе и херувимски престол – светата девица Мария. Защото тя е небе, храм и престол. Името Мария се тълкува „Господарка“, но и „Надежда“, защото роди Христос – надеждата на целия свят. Тълкува се още „морска смирна“ – смирна като знак на безсмъртие, понеже тя трябваше да роди безсмъртния Бисер в морето, тоест в света. А „море“ означава целия свят, на който Девата дари тишина, като роди пристанището – Христос.

И така, блаженото име на скромната дъщеря Мария се тълкува още и като „просветена“, защото тя бе просветена от Сина Божи и сама просвети повярвалите в Светата Троица по цялата земя. Защото светата девица Мария Богородица е Невеста на Троицата – неизказаното съкровище на домостроителството; към нея бе изпратен Гавриил с думите: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“ Гавриил възвести, а Отец небесен изпрати залога – Светия Дух; и Девата бе привлечена към Единородния Син като небесна невеста: нея Отец възлюби, Синът се всели в нея, а Светият Дух я пожела.

Защото тя е и невеста, и брачен палат; и от нея излезе Женихът – Христос, облечен в девствената дреха, според песента на пророк Давид: „В слънцето постави Той скинията Си, и Сам Той излиза като жених от брачния си палат.“ (По Пс. 18:5-6) О, копнеж на Жениха за чистота! Той устреми към Себе Си Своята рабиня и я прави невеста и майка. Гавриил се яви като сватовник на Девата, съединявайки небето и земята чрез благоуханното кадило; за нея ясно проповядваха пророците, възвестявайки реда на този брак – как Девата е едновременно небесна невеста и майка, приела още преди брака дара – Светия Дух, а за зестра – небето и рая.

Тогава Девата поиска да узнае Този, Когото желаеше, и казваше:
„Къде е Женихът, Чиято красота пожелах?
Къде е красотата, по-сияйна от слънцето?
Къде е неизказаната слава на всяко благолепие?
Къде е неугасващата светлина, която с копнеж търся?
Къде е слънцето, което търси лъча?
Къде е херувимската китара?
Къде е Христос – неуспиващият взор на серафимите?
Къде е поклонението на ангелите, което Гавриил разкри?
Къде е единственият Единороден Син на Отца, Когото Девата желаеше, обичаше и като целуваше, Го молеше?“

И ѝ рече Гавриил:
„Радвай се, благодатна – безграничната Благодат на светата Дева.
Радвай се, благодатна, украсена с множество добродетели.
Радвай се, благодатна, светлоносна Дево, носеща неугасимата Светлина, по-сияйна от слънцето.
Радвай се, благодатна, примамка на мислената кука, защото куката в тебе е Божеството.
Радвай се, благодатна, мислен ковчег на славата.
Радвай се, благодатна, златна стамна, носеща небесната манна.
Радвай се, благодатна, която напояваш жадните със сладостта на неизчерпаемия извор.
Радвай се, благодатна, мислено море, носещо небесния бисер – Христос.
Радвай се, благодатна, светъл небосвод, съдържащ в себе си Невместимия Бог.
Радвай се, благодатна, сияещ херувимски престол на Божеството.
Радвай се, благодатна, без усилие съдържаща небесния кръг и носеща в себе си Невместимия, но вместим и неограничен в тебе.
Радвай се, благодатна, облак стълповиден, носещ Бога, Който водеше народа в пустинята.“

Какво да кажа и как да изрека? Как да възпея Многославната? Тази, която е по-висша от всички след Бога. По-красива е от херувимите и серафимите и от цялото ангелско войнство. Нито небето, нито земята имат език, способен да я възпее – дори, може би, и ангелите. И те принесоха химн, хвала, чест и слава, но и така не можаха да я възпеят достойно. Ангелите се радваха, че само Бог е над тях; а ето – Пресветата Дева се оказа по-висша от тях, защото роди на земята Небесния Бог, за да привлече ангелските войнства на земята сред човеците. Защото тя стана посредница между небето и земята, сътворявайки тяхното единство.

О, блажена Дево, чиста гълъбице, небесна невесто Мария, небе и храм, и престол на Божеството; ти, която носиш Христа – сияйното слънце, блеснало и на небето, и на земята; ти, светъл облак, озарил света с всесияйна мълния от небето – Христа. Ти си небесният облак, който скри в себе си гръмотевицата на Светия Дух и я изпрати в света; ти си облакът, който изля дъжда на Светия Дух върху цялата земя за плодородие на вярата. Радвай се, благодатна, врата небесна, за която пророкът възкликна, казвайки: „Ето, тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени“; и вратата ще бъде затворена за управителя, защото сам той ще се нарече управител, и към него ще се надяват всички народи. (Йезек. 44:2-3) За тази врата и в Песен на песните пророкът Соломон ясно и открито възгласява: „Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор.“ (ПП 4:12) 

В девството си пребъдва светата и скромна девица Мария – светлият облак, който носеше в себе си Божественото Слово; към нея гръмогласно говори великият Исаия: „Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет.“ (Ис. 19:1) Тя е неотсечената планина, от която е отсечен Камъкът – Христа, за когото премъдро говори Даниил: „Камък се откъсна от планината, без да го е ръка съборила.“ (Дан. 2:34) Тоест, без мъж Девата роди Христа – твърдия камък. Тя е неръкотворния храм, носещ небесния камък Христос; гръмовидният облак, който в утробата си носеше мълнията. И свидетелства ми божественото Писание, казвайки: „Утробата ти е куп пшеница, ограден с кринове.“ (ПП 7:3) Ти си незасятата нива, приела Словото като пшенично семе и родила цял сноп; мислената пещ, носеща Огъня и Хляба на живота; светата майка на Спасителя, която роди въплътилото се Слово на Отца, за която Исаия каза: „Ето, девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Исая 7:14)

Втора част

О, свята Дево, свята Майко на Господа! Блажена невесто, неотделима от Троицата! Блажена си ти над всички жени, защото роди на земята като младенец Твореца на всички! Блажена си ти над всички жени, защото единствена ти се удостои да родиш на земята небесния Бог! Блажена си ти над всички жени, защото гърдите ти кърмиха Хранителя на вселената! Ти си блажената Богородица, светата Дева, която сега роди Този, Който някога е създал Адам в Рая.

Ти си Богородица, защото роди въплътеното Слово. Ти си Богородица, защото носи в утробата си Божественото Слово в човешка природа. Ти си Богородица, защото, приела Божественото Слово в себе си, ти Го роди в човешка плът. Ти си Богородица, защото единствена роди Единородния Божи Син, не временен Бог, а Вечният, Който е е преди тебе и преди всичко, и от тебе се въплъти. Ти си непорочното агне, родило Агнеца – Христос. Ти си юницата (телицата), която не познаваше ярем и която роди Телеца, тоест Христос. Ти си духовната трапеза на вярата, дала на света Хляба на живота.

Какво още да кажа и как да възпея Всеславната? За тази света девица и вечнодева Бог чрез пророка казва: „От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила“. (Михей 5:2–4)

О, свята Дево, майко на вечната Светлина – на Светлината, която просвети на небесата ангелските войнства; на Светлината, която озари неизказания взор на серафимите; на Светлината, светеща по-ярко от слънцето; на Светлината, която просвети краищата на вселената със Светата Троица; на Светлината, която каза: „Аз съм светлината на света“ (Йоан 8:12); на Светлината, която рече: „Аз светлина дойдох в света“ (Йоан 12:46); на Светлината, която се възнесе и просвети небето и земята и всичко съществуващо.

О, пресвета Дево, която порази ангелските войнства! Защото чудо странно се яви на небесата – жена, носеща Светлината в обятията си. Странно чудо за небесата – друг херувимски престол. Странно чудо за небесата – Син на жена, Който е Отец на вековете. Странно чудо за небесата – утробата на Девата прие Божия Син, Бога-Жених, Христос. Странно чудо за небесата – младенецът на Девата се оказа Владетелят на ангелите.

О, Богородице Дево, майко на Спасителя, родила Безначалното Слово –
Сина, седящ на престола с Отца, единосъщния с Отца и Духа, предвечния с Отца и Светия Дух, Онзи, Който разпростря небесата и утвърди земята.

Радвай се, Пресвета Дево, защото ти, като мислена къпина задържа огъня на Божеството без да изгориш; ти си мислената пещ, донесла на света огъня и хляба на живота за храна, за Когото Спасителят на света Христос каза: „Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете.“

Богата е девствената трапеза – о, възлюбени – пълна с всякакви добри ястия за наслада на вселената, която дари светата Дева и Майка на Христос, носеща горящия светилник, сияещ на небето и на земята. За нея пророк Захария казва: ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него (Зах. 4:2). И затова и Давид я възпява с мелодично песнопение: Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми (Пс. 118:105).

О, девствен светилник, който прогонва тъмнината и излъчва светлина! О, девствен светилник, донесъл за просвещение и огън, и елей! О, девствен светилник, приел от височайшия престол трисветлия, неугасим, единосъщен Огън и озарил с него вселената! О, девствен светилник, за който Бог чрез пророка казва: „Там ще въздигна рог на Давид, ще поставя светило на Моя помазаник.“ (Пс. 131:17) Ти си царската корона със скъпоценния бисер – Христос. Ти си царската багреница, облякла Царя на небето и земята в пурпурната одежда на човешкото тяло.

Ти си непорочната вяра на християните, непостижимата книга, която разкри на света Словото и Сина на Отца. Блажена си ти между жените, защото роди Въплътеното Слово,
Словото – Сина на Отца,
Словото – предвечния Бог,
Словото – безначалния и вечния,
Словото – Комуто се покланят с Отца и Светия Дух,
Словото – седящо на престола с Отца,
Словото – което пребивава върху херувимите,
Словото – което четириличните живи същества прославят,
Словото – което сътвори ангелите, началата и властите,
Словото – което разпростря небесата и утвърди земята,
Словото – истинния Бог Иисус Христос, Господа наш, Когото ти роди, всесвета Дево, и след раждането пак остана Дева ти, която роди бисера и изплете царския венец.

О, блажена Дево, която произрасти небесната слава и изпълни света с благоуханието на много райски цветя! Девата е непорочната лилия, родила неувяхващия цвят – Христос; лозата на истината, многоплодната и необрана в девството си, неокопавана и все пак родила грозд – зрял плод, Христа.

Разкажи ни достоверно, всесвета Дево, как си родила; как се яви на земята майка на Бога, приемайки предвечното Слово?

„Аз, Девата, която Го носих в утробата си, пребъдвам нетленна и затова бях удостоена да стана чист храм на Словото Божие, което живееше в мене, безбрачната. Носех Емануил в нетленна и непорочна утроба, като на херувимски престол, върху който Словото на Отца прие плът, и Безначалният и Невидимият, по Неговото домостроителство, стана видим, въплътеният Бог. Без да познавам мъж, родих предвечния Бог Иисус Христос. А сега и след раждането пребъдвам Дева, още по-чиста от преди. Родих без болка, не като другите жени, защото всичко, което ми се случи, е различно от това, което се случва с тях. Никой от човеците не позна тайната на моето раждане, освен Самият Бог, Който се всели в мене.“

Трета част

О, Дево, скъпоценно съкровище на Църквата, велико и дивно тайнство, наречена едновременно и свещеник, и жертвеник, защото, като носеше небесния хляб Христос, даде Го за опрощение на нашите грехове. О, непорочна утробо, обгръщаща небесния кръг и носеща в себе си Невместимия Бог, Който в тебе стана вместим! О, утробо, по-широка от небето, която не ограничи Бога, Който пребиваваше в тебе! О, утробо, безгранична като небето и по-велика от него! О, утробо, по-висока и по-широка от седемте небеса! О, утробо – осмо небе, превъзхождащо целия небесен свод! О, утробо, носеща неугасимата светлина на седемкратната благодат!

Какво още да кажа на смирената и свята Дева? Желанието ме тегли да говоря за Богородица, но страхът ме кара да млъкна, защото нямам достойни думи. Разумът ме тласка, а страхът ме отблъсква; първото ме дърпа напред, второто ме връща назад. И тъй като съм разкъсван между двете, реших да говоря за преславната и достопочтена Дева. Наричам я небе, престол и кръст, защото протегнала светите си ръце, тя носеше Владиката като на херувимски престол, кръстообразен и небесен. И като погледнах чрез Писанията към небето, виждам как ангелите я почитат. Гавраил е първият, който поздравява Девата, казвайки: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе. Радвай се, благодатна, защото ти си сияйното небе. Радвай се, благодатна, която носиш слънцето Христос, осветяващ небето със светлите Си лъчи.“

Девата стана серафим, украсена с много имена и много очи, които съзряха непостижимото видение; като умствена покривка, покрива вселената с тялото си, превъзхождаща херувимите. Защото те отвръщат поглед, не можейки да гледат мисления огън на Божеството, а тя с открити очи съзерцаваше непостижимия и неуспиващ взор на Христос, който я приветстваше с желание и любов. Ангелските войнства падат в нозете на Спасителя и не могат нито да Го гледат, нито да Го докоснат, а тя, допирайки устни до устните Му, приветстваше Непостижимия. О, Дево, носеща чудото на непостижимото тайнство, ти проповядва на цялата вселена вярата, която толкова желаеше.

Девата стана по-старша от ангелите, по-висша от херувимите и серафимите, благоугодна на Царя Христос като достойна рабиня и майка, почитана от Бога. Непорочната и света Майка, която роди Христос, Който съществуваше и преди нея и Който каза: „преди Авраам да е бил, Аз съм.“ (Йн 8:58) Ти прослави пещерата и освети яслите. Защото Девата, пещерата и яслите, като небе, вместиха Невместимия Бог и трите заедно послужиха на Светата Троица. Когато Девата безболезнено роди в пещерата Господа на небето и земята и Го положи в яслите, ангелските чинове я обкръжиха и възпяха: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лк 2:14)

И пастирите, които бдяха през онази нощ, чуха ангелското славословие и побързаха да дойдат и да се поклонят на Светлината, виждайки странното чудо – рабинята Божия и земна девица, станала небесна невеста. Защото в пещерата тя се яви като невеста, брачна палата и майка Божия, когато роди младенеца Христос, според пророческия глас на Исаия: „Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Ис. 9:6)

И след пастирите, мъдреците от изток, водени от ярката звезда, която им осветяваше пътя, след дълго пътуване стигнаха, за да се поклонят на Родения във Витлеем. Но щом влязоха в Йерусалим, звездата се скри от тях. И те, уплашени да не се заблудят без своя водач, започнали да разпитват жителите на града къде се е родил Христос. Всички се изумили от това странно чудо. Ирод се смути, и като събра първосвещениците, ги попитал къде ще се роди Христос.
А те, без да скрият истината, изповядаха пророчеството, защото не можаха да прикрият лъчите на Слънцето, и разкриха откровението на Отца, че Христос се ражда във Витлеем.

За това свидетелства пророкът: „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни“ (Михей 5:2). Горко ти, Израилю непокорни! Ти прие закона, но отхвърли Законодателя. Твоят народ разкри на света къде ще се роди Христос, но не Го позна, когато се роди.

А какво стана с мъдреците? Разумът им се смути, сърцата им се изпълниха със скръб, и сълзи като порой се изляха от очите им, докато търсеха звездата – своя водач от изток. Къде изчезна звездата? Защо се скри? Научете истината и вижте чудото и неговото значение: тя се скри, за да бъдат питани хората и за да се яви тайнството чрез устата на невярващите свещеници.

А след като всичко бе изповядано, звездата отново се яви пред мъдреците и ги водеше, докато застана над Младенеца в пещерата – по-точно, на небето. Защото където е Христос, там е и небето; и така пещерата стана небе на земята.

Тогава, като видяха звездата – или по-скоро Спасителя – мъдреците се зарадваха с голяма радост, паднаха и Му се поклониха, и принесоха дарове: злато – като на Цар; тамян – като на Бог; и смирна – като на смъртен, предвъзвестявайки погребението на Твореца на всички, Христос, роден от небесната Невеста Мария, небе, храм и престол на Божеството, неописуемото райско съкровище.

Някога ангелите укоряваха Ева; сега величаят Мария, която въздигна немощта на женското естество, изправи падналата чрез непослушание Ева, възведе на небето Адам, изгонен от рая, отвори отново заключения рай и след разбойника върна там Адам. О, свята Дево, която премахна враждата между Бога и човеците, събори стената на разделението, принесе на света небесния мир, освети краищата на вселената, направи човеците ангели, приятели, раби и чеда Божии.

Чрез тебе възсия небесната мъдрост, чрез тебе от земята се възнасят славословия към небето, чрез тебе хората дръзновено взират очи към Бога, чрез тебе възсия на вселената Кръстът, на който бе разпнат твоят Младенец – Христос, нашия Бог. Чрез тебе смъртта бе потъпкана, адът бе опразнен, идолите паднаха и небесната мъдрост се възцари. Пресвета Дево, чрез тебе познахме Единородния Син Божи, роден от тебе, нашия Господ Иисус Христос, на Когото всички ние, ангели и човеци, се покланяме и възпяваме: Безначалния Отец, Безначалния Син и Безначалния Свети Дух – Единосъщната и Неразделна Троица – слава во веки веков. Амин.