Слово за починалите отци

Слово за починалите отци

Преп. Ефрем Сириец


В този първи и знаменит ден, славно възпявайки тайнствата на Единородния Син, ние с песни извикахме в Църквата, тази невяста Христова, провъзгласявайки победоносните награди на преподобните отци и пеейки похвали на пустиножителите; и ние ще разкажем за подвизите на онези, които напуснаха градовете и с любов пожелаха да живеят в пустините за полза на всеки, който чуе за тях. А ако някой отсъства, нека бъде причислен към присъстващите и нека се присъедини към молитвите на преподобните отци, за да се спаси говорещият чрез молитвите на слушателите.

Преподобните отци не се отделят от нас, защото тяхната любов е винаги с нас. Нека не ги отделяме от нас като чужди за нас, защото те винаги се молят за нашите грехопадения. Те не са презирани, защото са прославени, не са на последно място от хората, защото са удостоени с чест; и също не са невежи, но за всички хора станаха наставници в добрите дела, а самите те се учат от своя Учител. Скитащи из планините, хранещи се като животни, те са съвършени, изпълнени с истина, защото са членове на Църквата; не се отделят от стадото, защото са чеда на светото Кръщение; не нарушават закона, спазват заповедите; не се съпротивляват на закона, въпреки че са пламенни във вярата си. Когато честните свещеници застанат на св. Трапеза по време на отслужването на Литургията, тогава те първи ще протегнат ръцете си и ще приемат с вяра Тялото на Учителя, Който винаги е там и винаги е с тях. Като гълъби те се реят нависоко и поставят своите скинии (телата си) на кръста. Като овце се скитат из пусти места и щом чуят гласа на Пастира, веднага разпознават добрия Стопанин. Това са търговци, тръгнали да търсят красива перла. Това са изкусни подвижници на благочестието.

Наклонете ушите си към мен и слушайте сега, ще ви разкажа за живота на отците пустиножители. Съберете мислите си в условията на пустините и там ще видим чудеса и слава. Без забавяне да отидем и да нарисуваме добри и прекрасни примери от живота им. Тяхната любов силно ме кара да отида и да взема от съкровищата им, животът им тайно ме кара да се страхувам да ги доближа, но тяхната воля е да се приближа до тях за минута. Когато коленичат да се молят, тогава могат и мене, хилавия, да ме направят силен. Когато прострят ръце, като ги вдигнат към небето, тогава словото ми ще се поправи и аз ще пея вярно. Когато казват молитва, тогава мисълта ми е свободна и се наслаждава на тяхната кротост, както езикът ми се наслаждава на живота им. И ако някой от тях пролее един облак сълзи заради греховете ми, то веднага ще бъде чут. Тези светии се уподобиха на самия Христос и от Него придобиха домове за себе си в пустинята. Защото Христос никога не отвръща добрите съкровища от тези, които идват в деветия или десетия час, но като добър Господар дава първата заплата и на работника, който се е трудил на лозето от единадесетия час. И тук съкровищницата веднага се отваря и богатството се раздава на всички, които желаят да започнат, за да се облекат в славата, която имат винаги облечените в нея, а също и да заемат за себе си прекрасни и славни примери, и да станат подражатели от техния живот. Ако някой също се стреми да отиде и да облече дрехата, която те имат, той ще се обогати от тяхното богатство. И ако някой остане с тях, той веднага започва да дава подаръци на тези, които искат според молбите им, така както те дават подаръци на всички, които просят, и снабдяват всеки с това, което самите те имат.

Да пристъпим и вземем от тях прекрасен дар – молитвата и взаимната наслада. Да вземем тяхната любов, която е по-славна от скъпоценен камък и славен изумруд, и вместо бисери да вземем тяхната вяра. Ти, многославна сило, с която те се скитат по планини и хълмове, над пещери и пропасти, приобщи ме към силата, укрепи езика ми, за да преразкажа по достойнство живота им и ни най-малко да не омаловажа светлия им подвиг!

———————————

И така, вдъхновени, нека отхвърлим оръжията на сатана колкото е възможно, след като сме очистили сърцата си и сме си направили гълъбови крила, нека да полетим, за да разгледаме първоначалните правила на хората, които са напуснали градовете и градските мълви и са възлюбили планините и пустините. Да се отправим да погледнем домовете им, как са заключени в тях, като мъртъвци в ковчези. Да се отправим да видим удоволствието, на което винаги се радват сред планината. Да се отправим да погледнем онези, които мразеха света и, или по-добре казано, онези, които обичаха да живеят в пустинята. Да отидем да погледнем телата им, как са облечени в собствените си коси. Да отидем и да видим техните вретища, които като ги носят, славят Бога с радост. Да отидем да видим лицата им, как мрачността им просветлява душата. Да отидем с тях, за да видим как ангелите пеят и песнословят в голямо веселие. Да отидем да погледнем чашите им, разтворени от собствените им сълзи. Да отидем да разгледаме техните ястия, винаги пълни с диви билки. Дойдете да видим камъните, които винаги слагат под главите си. Да отидем да вземем свети коси, за да имаме и ние благоволението на Господа.

Ако ги види разбойник, веднага ще падне и ще се поклони, защото те винаги са въоръжени с кръста. Ако дивите животни видят вретищата им, те мигновено отстъпват, сякаш имат велико чудо пред очите си. Те тъпчат всичко пълзящо, защото са обути с вярата на правдата. А когато сатаната ги види, той веднага изпада в страхопочитание и, плачейки болезнено, мигновено отстъпва, защото, преследвайки ги, е разхвърлял хиляди мрежи и не можа да навреди на праведните по никакъв начин. Те не бяха слаби като нас, неразумните, но всички мъжествено се сражаваха с врага, докато накрая съкрушиха сатаната под краката си, превърнаха всичките му намерения в нищо, и не станаха плахи от всичките му хитрости. Ако им покаже богатство, те го считат за нищо и, като го унижат, го тъпчат като камъни, защото имат богатство на небето заедно с ангелите. Гладът не ги мъчи, защото винаги ядат Хляба на живота – Христос, слизащ от светите небеса. Така и жаждата не ги изгаря, защото в душите им, както и на езиците им винаги има жив извор – Христос. Лукавият сатана не може да смути нито една от техните мисли, защото те са положили камъка за основа.

Те живеят както в пещери, така и в дивата природа, сякаш в спокойни спални. А планините и хълмовете, които са около тях, са също толкова приятни за тях, колкото и високите стени. За трапеза им служи цялата земя и всяка планина и по същия начин вечерята е съставена от диви билки. Основната им напитка е вода от ручеите и по същия начин виното им тече от каменните пукнатини. Собственият им език служи като храм, с който те винаги извършват своите молитви. Всичките дванадесет часа, които са в деня, се прекарват в молитва към своя Владика. Славословието, изпято в планините и пещерите, е благоприятна жертва, принесена от тях на Бога. Те сами за себе си са свещеници и лекуват нашите болести с молитвите си, защото те винаги са нашите молитвеници. Те не мъдруват високо, не се стремят към седене на първо място. Тяхната слава е смирението, те са подражатели на Христос, които обедняха заради нас, бедните. Не си дават покой в света, защото чакат покой там.

Нека станем като тези обитатели на планините, както и съучастници на техния живот! Като зверове се скитат със зверовете и като птици летят по планините, като елени пасат с дивите животни и ястието им е винаги готово, защото се хранят винаги с трева и билки. Като светилници се носят по планините и осветяват със светлината си всеки, който се приближи към тях с голяма любов.

——————————————————

Здрава ограда са отците в пустинята, защото те умиротворяват самото място, където живеят. Където срещнеш някой от отците, целият район около него е спокоен. Те се реят като гълъби по хълмовете и като орли по високите планини и в леговищата. За царя дворецът може да е тесен, но за тях пукнатините на земята са просторни. Като носят власеница, преподобните отци се възхищават повече от нея, отколкото тези, които носят багреница. Багреницата се изхвърля, но вретището, заради търпението на светите отци, остава уважено, защото те се отвращават от гордостта и много обичат голямото смирение. Те намразиха цялата слава на суетния свят, а сега се славят от всички хора за тяхното смирение и голяма кротост. Царете нямат същия покой, който отците намериха в пустинята, защото тяхната радост е Христос. Като животни се хранят с билки в пустинята, защото чакат приятен рай. Когато изнемогват от скитане из планините, тогава, сякаш в разкош, лягат на земята. А заспали, с грижа се събуждат и като тръби възпяват жадувания Христос.

Ангелските чинове са винаги с тях, непрестанно ги ограждат и пазят. Благодатта на Владиката е винаги с тях и не позволява на врага да се скрие от тях. Когато прекланят колене, те образуват блато пред себе си и правят потоци със сълзите си. Когато захванат своето песнопение, самият Господ става за да служи на Своите раби. А щом настъпи утрото, веднага вдигат крилата си и се реят из цялата вселена, защото няма място за пребиваване на светите отци, то е в Едем. Където слънцето залязва, там нощуват, а където ги застигне нощта, там си създават обител.

Те не се интересуват от надгробни паметници, защото са мъртви, разпнати за света от любов към Христос. Там, където някой от тях е завърши поста си, там, на самото това място, е неговият надгробен камък. Много от тях коленичиха да се молят и тихо си починаха пред Господа. Други по същия начин, облегнати на камъка, предадоха душите си на своя Учител. Друг умря просто ходейки по планината и това място стана за него гроб и извършител на погребението му; а пък друг, укрепен от благодатта на своя Владика, сам се подготви (уми) и се предаде за погребение. Друг, докато ядеше Господния плод и задряма, издъхна на вечерята си. Друг отново стоеше на славословие и гласът на дъха му беше откраднат от него. Друг стоеше на планината, пееше и се молеше, и смъртта дойде и запечата молитвата му.

Те чакат гласа, който ще ги събуди, и цъфтят като цветя, носещи аромат. Когато земята получи заповед да изведе мъртвите, те веднага ще изникнат (излязат), цъфтящи като лилии. И тогава Владиката, за многото трудове, които претърпяха от любов към Христа, ще им даде завинаги вечен живот; вместо власеници ще им даде покривало от славен плат, и вместо дрипите, в които страдаха, славна сватбена дреха. Вместо билките и оскъдната вода, Христос ще бъде тяхната храна и питие, и вместо в пукнатините на земята, в които са живели, Христос ще ги въведе във великия рай, и тъй като те пожелаха да бъдат скръбни в света, то ще им достави голяма радост. Но е невъзможно да се опише с думи великата радост, в която ще влязат всички светии, които, след като доброволно скърбяха в този свят, устояха на нечистите страсти и победиха врага, не нарушиха заповедите на всевишния Бог. За това ангелите облажават светиите и им казват: „Блажени сте вие, които от любов към Христа, с вашето благоразумие и много търпение съвършено управлявахте своята лодка, надеждно я направлявахте към сушата със заповедите на благия Владика Христос, и затова влязохте в тихото пристанище, като приехте Христос, за Когото копнеехте! Сега и ние се радваме с вас, блажени, защото избягнахте примките на врага и дойдохте при Христос, Който ви увенча, и ще наследите Неговото Царство, като безкрай ще прославяте Светата Троица, на която принадлежи всяка слава, чест и поклонение во веки веков.” Амин.


Превод: свещ. Траян Горанов

Източник: Азбука.ру


Коментари

Популярни публикации от този блог

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Пътят на мощите на св Параскева-Петка от Търново до Видин

История на мощите на свети крал и мъченик Едуард (+978)